• Радко Радков, Андрей Захариев
    Валутният борд в България: теоретически разсъждения и емпирични резултати
    Резюме: Чрез настоящата статия авторите си поставят за цел да развият гледната точка за пресечната между теоретическите виждания за валутния борд и отчитаните от България емпирични резултати. За постигането на дефинираната цел статията е структурирана в следните обособени части: първо, изясняване същността на валутния борд в светлината на водещите теоретични изследвания по проблема; второ, критичен анализ и оценка на особеностите на валутния борд в България; трето, обосновка на авторовия отговор на фундаменталния въпрос за финала на режима на валутен борд в България и замяната му с друга система; четвърто, иконометричен анализ и оценка на въздействието на външния сектор на икономиката върху БВП на България в условия на фиксиран валутен курс и високо отношения на външнотърговския обмен на стоки и услуги спрямо БВП; пето, изследване на въздействието на валутния борд върху икономическата конвергенция на България спрямо водещите икономики на ЕС за периода 1998-2012 г. За авторите пътят на България към членство в еврозоната, при запазване на режима на валутен борд за целия период на пребиваване в „чакалнята” на ERM II, е логичен и има своята обществена и институционална подкрепа. Аргументира се, че позитивният пример на Естония за влизане в еврозоната при запазване на валутния курс от нивото на валутния борд, е разумният и рационален национален проект за бъдещо развитие на националната икономика и нейната финансова система.
  • Хорациу Дан
    ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ЕВРОЗОНАТА – ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕАЛНАТА И СТРУКТУРНАТА КОНВЕРГЕНЦИЯ В РУМЪНИЯ, БЪЛГАРИЯ И ХЪРВАТИЯ
    JEL: E50, E52
    Резюме: Двадесет години след създаването на еврозоната валутният съюз остава предмет на академичен и политически дебат, който често се фокусира върху държави, които не са членки на ЕС, и върху техните аспирации (или липсата на такива) за валутна интеграция. В този контекст една от многото пречки за въвеждане на еврото като официална валута в тези страни е неяснотата на задължителните условия в Договора от Маастрихт, които, въпреки че са единственият набор от изисквания за конвергенция в европейското законодателство, се въз¬приемат от всички като недостатъчни за приемане в еврозоната. Това налага, тези първоначални условия за конвергенция да бъдат допълвани с по-непрозрачни условия за реална и структурна конвергенция. Целта на тази разработка е да се анализират някои показатели, свързани с реалната и структурната конвергенция в Румъния, България и Хърватия с оглед на ключовите аспекти по отношение на (1) възможностите им да достигнат изчисления спрямо СПС в ЕС среден БВП на глава от населението, (2) тяхната специализация, (3) синхронизацията на икономическата цикличност в тези страни и (4) структура на текущата сметка на платежния им баланс. Въпреки че тези четири показателя не са достатъчни за осигуряване на приемане в еврозоната, тяхното възприемане като предпоставки за възприемане на еврото като национална валута ще има положителен ефект върху ефективността на този процес.